Гингивит (възпаление на венците)

Възпалението на венците (гингивит) протича с поява на тъканна течност (ексудат), увреждане на тъканите (алтерация) и разрастване (профирация). Гингивитът бива първичен, когато възниква под въздействието на локални фактори (инфекциозни, термични, химични и др.) и вторичен, когато представлява признак за общо заболяване.
Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези. Симптоматичен катарален гингивит възниква при редица кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания.
Възпалението на венците протича остро или хронично. Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне. Хроничното възпаление протича с по-слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит, обикновено като бактериално усложнение, с подуване, зачервяване, поява на ранички и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли.
Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези. Симптоматичен катарален гингивит възниква при редица кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания. Възпалението на венците протича остро или хронично.
Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне. Хроничното възпаление протича с по-слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит, обикновено като бактериално усложнение, с подуване, зачервяване, поява на ранички
и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли.
При катерално възпаление се прилагат антисептици, витамини, подходящи средства за изплакване, зъбни пасти. Гнойният и язвеният гингивит изискват специализирано стоматологично лечение, което включва анестезиране и почистване на зъбния камък, медикаментозно обработване на язвичките, превръзки, прилагане на антибактериални и антигъбични води за уста.
Лечението на гингивита започва с премахване на локалните дразнители, особено на зъбния камък.

Пародонтитът

Пародонтитът е често заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Болестните промени обхващат тъканен комплекс (венечна папила, маргинален венец, алвеоларна кост, периодонта на зъба и цимента зъба).
Най-често причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, не правилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите (малпозиция) и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство.
Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Измененията в тъканите на опорно – държащия апарат са едностранни или ограничени на мястото на действуващия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава с травматично действие на зъбния камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. Понякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа. Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разраснала се гранулационна тъкан.
Рентгеновата снимка показва едностранно или двустранно разглеждане на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват изменения.
Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венечните папили, които често кървят, оголване на зъбните корени. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите.
Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.

Зъбен камък

Зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Зъбната плака е меко аморфно отлагане по зъбните повърхности. Когато плаката е в малко количество в началото на образуването й, тя е безцветна и невидима за окото. Зъбния камък рядко се среща при деца и по- често при възрастни. Сам по себе си той не е патогенен, но неговата грапава повърхност е идеално място за ретенция на патогенни микроорганизми. Порьозната му структура го прави резервоар на токсични бактериални продукти, вредни за съседните венечни структури. Ето защо от дълбока древност са търсени методи за отстраняването му.
Според локализацията си се дели на :
– надвенечен ( супрагингивален )
– подвенечен ( субгингивален )
Надвенечния зъбен камък се наблюдава по клиничната корона на зъбите, около венечния ръб. Цветът му е различен – от светложълт до тъмнокафяв. По-тъмен е при пушачите и когато е налице от по-дълго време. Той е с по-мека консистенция и по-лесно се почиства от подвенечния.
Подвенечния зъбен камък се открива трудно дори при клиничен преглед. Той е разположен дълбоко във венечния джоб, има серумен произход и почистването му е доста трудно. Тъмния му цвят може да прозира през тънкия венечен ръб.
Редовното почистване на зъбния камък ( от стоматолог ) и недопускане натрупването на плака ( ефективно миене на зъбите ) е гаранция за здрави зъби, свеж дъх и чаровна усмивка.